Постинг
21.07.2018 18:50 -
Хегел: - "Философия на правото"
ХЕГЕЛ
"Философия на правото"
“Най-обикновената представа за свободата е представата за ПРОИЗВОЛ... Когато казват, че свободата изобщо се състои в това, да се прави всичко, което е угодно, то подобна представа е свидетелство за пълно отсъствие на култура на мисленето, в което няма и намек за разбиране на това, какво са само в себе си и за себе си свободна воля, право, нравственост и пр.“ /79/
„Обикновеният човек смята, че той е свободен, ако му е позволено да действува по свой произвол, докато именно в произвола се заключава причината за неговата НЕсвобода. Ако аз искам РАЗУМНОТО, то аз постъпвам НЕ като обособен индивид, а съгласно понятието за нравственост изобщо; в нравствената постъпка аз утвърждавам значимостта НЕ на самия мен, а на същността.“
„В себе си И за себе си съществуващата воля има за свой предмет ВОЛЯТА като ТАКАВА, следователно, има за предмет себе си в своята чиста всеобщност. Тази чиста всеобщност се състои в това, че НЕПОСРЕДСТВЕННОСТА на природноста и частноста, с която природноста е обременена и която се създава от рефлексията, СЕ СНЕМА в ЧИСТАТА ВСЕОБЩНОСТ. Това снемане и възвишаване във всеобщност е това, което се нарича ДЕЯТЕЛНОСТ на МИСЛЕНЕТО. Самосъзнанието, очистващо и възвишаващо своя предмет, съдържание и цел до тази ВСЕОБЩНОСТ, върши това в качеството си на МИСЛЕНЕ, проправящо си път във ВОЛЯТА.
Тук ние достигнахме този пункт, в който става ясно, че ВОЛЯТА е ИСТИННА, СВОБОДНА ВОЛЯ само като МИСЛЕЩ ИНТЕЛЕКТ...
Това самосъзнание, постигащо себе си посредством мисленето като същност и по този начин освобождаващо се от всичко случайно и неистинно, съставлява ПРИНЦИПЪТ на ПРАВОТО, на МОРАЛНОСТТА и на цялата НРАВСТВЕНОСТ.
Тези, които във философско разбиране говорят за ПРАВО, МОРАЛНОСТ, НРАВСТВЕНОСТ и при това искат да изключат МИСЛЕНЕТО, отпращайки към чувствата, сърцето и душата, към вдъхновението, по този начин изразяват това достойно за най-велико презрение състояние на мисълта и науката, когато даже самата наука, затънала в последната степен на отчаянието и умората, утвърждава в качеството на свой принцип варварство, отсъствие на мислене и в степента, в която това би зависело от нея, би лишила човека от всяка истина, ценност и достойнство.“ /84/
"Философия на правото"
“Най-обикновената представа за свободата е представата за ПРОИЗВОЛ... Когато казват, че свободата изобщо се състои в това, да се прави всичко, което е угодно, то подобна представа е свидетелство за пълно отсъствие на култура на мисленето, в което няма и намек за разбиране на това, какво са само в себе си и за себе си свободна воля, право, нравственост и пр.“ /79/
„Обикновеният човек смята, че той е свободен, ако му е позволено да действува по свой произвол, докато именно в произвола се заключава причината за неговата НЕсвобода. Ако аз искам РАЗУМНОТО, то аз постъпвам НЕ като обособен индивид, а съгласно понятието за нравственост изобщо; в нравствената постъпка аз утвърждавам значимостта НЕ на самия мен, а на същността.“
„В себе си И за себе си съществуващата воля има за свой предмет ВОЛЯТА като ТАКАВА, следователно, има за предмет себе си в своята чиста всеобщност. Тази чиста всеобщност се състои в това, че НЕПОСРЕДСТВЕННОСТА на природноста и частноста, с която природноста е обременена и която се създава от рефлексията, СЕ СНЕМА в ЧИСТАТА ВСЕОБЩНОСТ. Това снемане и възвишаване във всеобщност е това, което се нарича ДЕЯТЕЛНОСТ на МИСЛЕНЕТО. Самосъзнанието, очистващо и възвишаващо своя предмет, съдържание и цел до тази ВСЕОБЩНОСТ, върши това в качеството си на МИСЛЕНЕ, проправящо си път във ВОЛЯТА.
Тук ние достигнахме този пункт, в който става ясно, че ВОЛЯТА е ИСТИННА, СВОБОДНА ВОЛЯ само като МИСЛЕЩ ИНТЕЛЕКТ...
Това самосъзнание, постигащо себе си посредством мисленето като същност и по този начин освобождаващо се от всичко случайно и неистинно, съставлява ПРИНЦИПЪТ на ПРАВОТО, на МОРАЛНОСТТА и на цялата НРАВСТВЕНОСТ.
Тези, които във философско разбиране говорят за ПРАВО, МОРАЛНОСТ, НРАВСТВЕНОСТ и при това искат да изключат МИСЛЕНЕТО, отпращайки към чувствата, сърцето и душата, към вдъхновението, по този начин изразяват това достойно за най-велико презрение състояние на мисълта и науката, когато даже самата наука, затънала в последната степен на отчаянието и умората, утвърждава в качеството на свой принцип варварство, отсъствие на мислене и в степента, в която това би зависело от нея, би лишила човека от всяка истина, ценност и достойнство.“ /84/
Никола Чифчиев убит от фашисти.
Измамната заблуда с пръстените на Кубрат...
Повишеното газообразуване може да причин...
Измамната заблуда с пръстените на Кубрат...
Повишеното газообразуване може да причин...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.